Windhoek coffee

Виндхук, столицата на Намибия

Самото име звучи като комбинация от вятър, хълм и вероятност да се загубиш на път за супермаркета. Столицата на Намибия е град, който хем е в средата на нищото, хем си има мол, чисти улици и Wi-Fi, който понякога работи.

Първото ни впечатление: чистота. Второто: жега. Третото: кафе.

И както всеки цивилизован човек в тази част на света, Добрин тръгна на лов. Но не за слонове, не за приключения, не за сувенири – за кафе.

– „Аз без кафе не съм човек!“ – заяви той, с поглед, с който човек иначе би поискал паспорт обратно от митнически служител.

И ето ни – в центъра на Виндхук. Улица с почти европейско излъчване, само че наоколо има повече гущери, и някакъв мъж свири джаз с две пластмасови бутилки. Открихме малка кафетерия – от онези, които миришат на печено кафе, а не на разтворима тъга.

Добрин застана пред бара като ценител. Изучава менюто. Баристата – младеж с усмивка до ушите и прическа, която може да се класира в местно състезание по архитектура – го посреща с ентусиазъм:

– „Hi, sir! Would you like something strong, or something sweet?“

Добрин погледна сериозно. Това не беше просто питие. Това беше мисия.

– „Искам кафе, което да ме върне към живота. Да ме събуди. Да ме пречисти от всички вътрешни демони, причинени от самолетната храна и от пингвина, който искаше да ме ухапе.“

Момчето го гледа. Усмихва се още по-широко. И казва:

– „Аха! Double espresso. African style.“

След 3 минути пристигна чашката. Малка, черна, пушеща. До нея – малка лъжичка и бисквитка. Седна на масата пред кафенето, кръстоса крак върху крак, сложи слънчевите очила, погледна града… и отпи.

Тишина.

Погледна чашата. После мен. После града. После пак чашата.

Очите му светнаха. Живец се върна в него. Добрин вече не беше просто турист – той беше човек, който е пил автентично африканско кафе и е оцелял.

И така, в центъра на Виндхук, под палмите, между кафенета, супермаркети и далечни планини, Добрин най-накрая намери това, което търсеше от Лондон насам – кафе, което има смисъл.